 |
| Близо 18% от пациентите с диагноза множествена склероза може да нямат заболяването. Кои симптоми и промени на ЯМР подвеждат лекарите и как се избягват грешки? Снимка: iStockphoto |
Погрешна диагноза множествена склероза: защо симптомите и ЯМР могат да подведат лекарите
Случаите на неправилно поставена диагноза множествена склероза не са толкова редки, колкото мнозина предполагат. Симптоми като изтръпване, хронична умора, болка и зрителни нарушения могат да насочат лекарите към това заболяване, но понякога причината за оплакванията е съвсем различна. Дори резултатите от ядрено-магнитен резонанс не винаги дават еднозначен отговор.
Темата отново привлече общественото внимание, след като холивудската актриса Кристина Апългейт съобщи, че пет години след поставянето на диагнозата множествена склероза лекарите са я отменили. Въпреки това симптомите ѝ продължават, а причината за тях все още не е установена.
Нейният случай поставя важен въпрос за съвременната медицина: колко често множествената склероза се диагностицира погрешно, кои други заболявания могат да имитират симптомите ѝ и какво се случва, когато първоначалното заключение бъде преразгледано?
Проучвания показват, че почти всеки пети пациент може да няма множествена склероза
Изследване на специалисти от медицинския център Cedars-Sinai и Калифорнийския университет в Лос Анджелис установява, че значителна част от пациентите с поставена диагноза множествена склероза всъщност не отговарят на критериите за заболяването.
Учените анализират медицинските данни на 241 души, насочени към два специализирани центъра с вече поставена диагноза МС. Резултатите, публикувани в списание Multiple Sclerosis and Related Disorders, показват, че близо 18 процента от пациентите не страдат от болестта.
При част от тях са минали средно почти четири години лечение, преди специалистите да установят, че първоначалната диагноза е неправилна. През този период пациентите са приемали медикаменти, предназначени за заболяване, което всъщност нямат, и са били изложени на възможните странични ефекти от терапията.
Проблемът не се ограничава до едно медицинско проучване. Изследвания от специализирани центрове в САЩ и Европа отчитат дялове на погрешно диагностицирани пациенти между 7 и 19 процента. Обобщаващ метаанализ също показва значителен риск от неправилно поставена диагноза, като оценката е около 15 процента.
Тези резултати подчертават колко важно е заболяването да бъде установено чрез внимателна оценка на симптомите, образните изследвания и развитието на състоянието във времето.
Защо множествената склероза е трудна за диагностициране?
Множествената склероза е заболяване на централната нервна система, при което се засягат структури, свързани с предаването на нервните сигнали. Диагностицирането ѝ обаче може да бъде сложно, тъй като няма един-единствен кръвен тест или биомаркер, който самостоятелно да потвърди наличието на болестта във всички случаи.
Невролозите използват набор от диагностични критерии, известни като критерии на Макдоналд. Прилагането им изисква внимателно съчетаване на клиничните прояви с резултатите от изследванията. Ако отделни признаци бъдат разтълкувани неправилно или се приеме, че дадена находка е достатъчно доказателство сама по себе си, може да се стигне до погрешно заключение.
Неврологът д-р Шайли Шах от Northwestern Medicine обръща внимание на факта, че неправилното прилагане на диагностичните критерии продължава да бъде проблем.
За да поставят точна диагноза, специалистите обикновено разглеждат няколко основни източника на информация:
- Оплакванията на пациента и резултатите от неврологичния преглед;
- Ядрено-магнитен резонанс на главния и гръбначния мозък;
- Изследване на гръбначно-мозъчната течност, когато е необходимо;
- Промяната в симптомите и появата на нови неврологични прояви с течение на времето.
Само цялостната оценка на тези данни позволява да се прецени дали има достатъчно основания за поставяне на диагноза множествена склероза.
Могат ли симптомите и ЯМР да доведат до грешна диагноза?
Една от основните трудности е, че проявите на множествената склероза не са характерни единствено за това заболяване. Умората, болката, изтръпването на крайниците и зрителните нарушения могат да бъдат свързани с различни неврологични и други медицински състояния.
Подобни затруднения възникват и при разчитането на образните изследвания. Ядрено-магнитният резонанс може да покаже изменения в бялото мозъчно вещество, но наличието на такива лезии не означава автоматично, че пациентът има множествена склероза. Те могат да се наблюдават и при други заболявания или състояния.
Според д-р Франческа Багнато от Vanderbilt Health понякога е необходимо време, за да се изясни диагнозата. Наблюдението на симптомите и проследяването на промените могат да помогнат на лекарите да разграничат множествената склероза от други възможни причини.
Допълнителен фактор е стремежът към бързо поставяне на диагноза и ранно започване на лечение. Макар навременната терапия да е важна при потвърдено заболяване, прибързаното заключение може да увеличи риска от диагностични грешки.
Кои заболявания могат да имитират множествена склероза?
Съществуват различни заболявания, чиито симптоми могат да наподобяват проявите на МС. Ето защо специалистите трябва внимателно да разграничат възможните причини, преди да определят подходящото лечение.
Сред състоянията, които могат да бъдат объркани с множествена склероза, са:
- Мигрена - Мигрената е сред диагнозите, установени при пациенти, за които първоначално е било прието, че имат множествена склероза. При някои хора тя може да бъде свързана с неврологични прояви и изменения на ЯМР, които налагат допълнително уточняване.
- Фибромиалгия - Това състояние може да причини продължителна болка, умора и други оплаквания, които се припокриват с част от симптомите, наблюдавани при МС. Самите прояви обаче не са достатъчни, за да се потвърди едното или другото заболяване.
- Функционално неврологично разстройство - Функционалните неврологични нарушения могат да предизвикат симптоми, които засягат движението, чувствителността и други функции на нервната система. В някои случаи клиничната картина може да наподобява неврологично заболяване с друга причина.
- Инсулт и съдови промени в мозъка - Някои промени в мозъчните кръвоносни съдове могат да предизвикат неврологични симптоми или образни находки, които изискват разграничаване от множествена склероза. Правилната оценка на характера и разположението на измененията е от значение за диагнозата.
- Недостиг на витамин B12 - Дефицитът на витамин B12 може да доведе до изтръпване, нарушения в чувствителността, проблеми със зрението и затруднения с концентрацията, понякога описвани като мозъчна мъгла. Тъй като част от тези прояви се срещат и при МС, лекарят може да назначи допълнителни изследвания, за да установи причината.
Какви са последствията от погрешната диагноза?
Неправилното диагностициране на множествена склероза може да има сериозни последствия както за физическото здраве, така и за психологическото състояние на пациента.
Един от основните рискове е назначаването на болест-модифицираща терапия без реална необходимост. Някои от тези медикаменти влияят върху имунната система и могат да повишат риска от сериозни инфекции и други нежелани реакции.
Патриша Мелвил от Stony Brook Medicine предупреждава, че пациентите могат да бъдат изложени на рисковете от лечение, което не им е необходимо.
В същото време действителната причина за симптомите може да остане неразпозната и съответно нелекувана. Ако оплакванията са свързани с друго заболяване, забавянето на правилната диагноза може да отложи и подходящата терапия.
Отпадането на диагнозата често е свързано и със силни емоции. Пациентът може да почувства облекчение, че няма множествена склероза, но същевременно да изпита объркване, гняв и разочарование заради годините на несигурност и лечение. Възможно е да се разклати и доверието му в медицинските специалисти.
Как новите диагностични критерии помагат за по-точното откриване на МС?
През септември 2025 година списание The Lancet Neurology публикува актуализираните диагностични критерии за множествена склероза, основани на ревизията от 2024 година. Това е първата голяма актуализация след промените от 2017 година.
Сред важните нововъведения е включването на зрителния нерв като пета анатомична зона, която може да бъде взета предвид при доказването на заболяването.
Актуализираните критерии включват и допълнителни образни и лабораторни маркери. Сред тях са знакът на централната вена, лезиите с парамагнитен ръб и капа свободните леки вериги в гръбначно-мозъчната течност.
Тези показатели могат да помогнат за по-точното разграничаване на множествената склероза от други състояния, но трябва да се интерпретират в контекста на цялостната клинична картина.
Предвидени са и специфични насоки за оценката на хора над 50 години и пациенти със съпътстващи заболявания, при които разграничаването между различните причини за неврологичните симптоми може да бъде по-трудно.
Целта на актуализацията е да подобри диагностичния процес и да помогне на специалистите да избягват както погрешното поставяне на диагноза, така и пропускането на действително заболяване.
Колко разпространена е множествената склероза в България?
Множествената склероза засяга хиляди хора у нас. По данни, цитирани от доц. д-р Красимир Генов от Военномедицинската академия, България е в групата на страните със средно висока честота на заболяването, с приблизително 44,5 случая на 100 000 души.
Експертните оценки сочат, че около 7000 души в страната живеят с множествена склероза.
Тези числа показват значението на навременната и точна диагностика за пациентите и техните семейства. При съмнения относно първоначалното заключение, липса на очакван ефект от лечението или промени в симптомите е разумно да се обсъди повторна оценка от специалист по неврология.
Второто медицинско мнение може да помогне за преразглеждане на наличните резултати, уточняване на диагнозата и преценка дали избраната терапия е подходяща.
Кога е необходимо да се потърси повторна оценка?
Погрешната диагноза множествена склероза не означава непременно, че лекарят е допуснал очевидна грешка. Заболяването е сложно, симптомите му често се припокриват с тези на други състояния, а диагностичните решения понякога изискват продължително проследяване.
Въпреки това пациентите имат основание да обсъдят повторна оценка, ако диагнозата остава неясна, симптомите се променят или възникват въпроси относно назначеното лечение.
Важно е терапията да не се прекратява самоволно. Всяка промяна в приема на медикаменти трябва да бъде обсъдена с лекуващия невролог, който може да прецени необходимостта от допълнителни изследвания или консултация в специализиран център.
Точната диагноза е основата на правилното лечение. Тя помага да се избегне ненужното излагане на рискове, да се открие действителната причина за симптомите и да се избере най-подходящият медицински подход.
Информацията в тази статия има образователна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация. При въпроси относно симптоми, диагноза или лечение се обърнете към квалифициран медицински специалист.
източник: svetanazdraveto.bg