 |
| Експерти и институции обсъдиха идеята за единен Кодекс за социална подкрепа и необходимостта от по-достъпна, навременна и ефективна система. Снимка: Shumen news |
България започва подготовка за нов Кодекс за социална подкрепа, който да събере на едно място множеството закони, наредби и правила, регулиращи социалната система. Идеята беше представена по време на първия публичен дебат по темата, в който участваха представители на институции, експерти и организации от социалната сфера.
Подобна промяна се обсъжда от години. Още през 2020 г. Народното събрание възложи на Министерството на труда и социалната политика да подготви такъв кодекс, но до реален проект не се стигна. Макар създаването му да не е заложено в настоящата управленска програма, социалното министерство вече е възложило анализи на различни институции, а Икономическият и социален съвет започва обществено обсъждане на основните предизвикателства.
Социалният министър Наталия Ефремова подчерта, че обединяването на социалните помощи и услуги в един нормативен акт не трябва да се превръща в начин за ограничаване на права. Основната цел според участниците в дискусията е системата да стане по-разбираема, достъпна и насочена към реалните потребности на хората.
Лидия Шулева, бивш социален министър и член на Икономическия и социален съвет, постави акцент върху необходимостта от по-ясни правила и единен подход при оценката на нуждите. По думите ѝ понятия като семейство и домакинство трябва да бъдат уеднаквени, но това не означава всички социални права да зависят от един и същ доходен праг.
Според Шулева е възможно да се въведе обща оценка, която първоначално да определя рисковете и необходимата подкрепа, след което да се прилагат отделни модули за лична помощ, социални услуги и други форми на подкрепа.
Тя обърна внимание и на хората с увреждания. Според нея процентът на увреждане сам по себе си не показва доколко даден човек може да се справя с ежедневните си дейности, да работи, да участва пълноценно в обществения живот и да има достъп до необходимата среда.
Сред предложенията е и гражданите да не бъдат принуждавани да доказват едни и същи обстоятелства пред различни институции. Шулева посочи като сериозен риск социалната подкрепа да остане недостатъчно достъпна, несвоевременна и непредвидима.
Важна тема е и ролята на социалните работници. Комплексната оценка на потребностите би увеличила отговорността им, но според експертите системата все още има нужда от по-добра квалификация, практическо обучение, професионална супервизия и контрол върху качеството на работата.
Шулева предлага промените да бъдат въвеждани постепенно, първоначално чрез пилотни модели, последвани от оценка на резултатите. Поетапно трябва да бъде направен и преглед на вече предоставените социални права.
Бившият министър на труда Хасан Адемов насочи вниманието към финансовите резултати от действащата система. По думите му през последните години ресурсът за социална подкрепа е нараснал значително, но това не е довело до пропорционално намаляване на бедността и неравенството.
Данните показват, че делът на хората в риск от бедност е спаднал от 35,6% през 2020 г. до 29% през 2025 г. За същия период коефициентът на Джини, който измерва неравенството в доходите, се е понижил от 40 на 37,7%.
Анализ на Балканския институт по труда и социалната политика поставя акцент върху личните асистенти. Над 85% от тях са членове на семейството на човека, за когото се грижат. При повече от половината асистентското възнаграждение е единственият им доход, а в повечето случаи те оказват подкрепа на един човек.
Експертите препоръчват ясно разграничаване между семейната грижа и мерките, насочени към социално включване. Това е особено важно при бъдещото изграждане на единна система за социална подкрепа.
Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика постави акцент върху проблемите при медицинската експертиза и оценката на уврежданията. Според представените от него данни един процент от ТЕЛК решението може да има отражение върху достъпа до множество права и услуги, въпреки че самият процент не показва цялостната картина за трудоспособността и ежедневните потребности на човека.
По време на дискусията бяха посочени и различията между отделните региони. Данните показват връзка между равнището на безработица и броя на хората с увреждания на областно и общинско ниво. Беше посочен и проблемът, че национална програма за заетост и обучение на хората с увреждания не е реализирала обучения.
Социалната подкрепа нараства значително
Статистиката на Министерството на труда и социалната политика показва сериозно увеличение както на броя на хората, получаващи различни форми на подкрепа, така и на средствата за тях.
През 2020 г. социални помощи са получавали около 340 000 семейства. В края на 2025 г. броят им вече е достигнал 427 000, докато финансовият ресурс е нараснал с 87%.
Подкрепата по Закона за хората с увреждания през 2020 г. е обхващала 665 000 души. В края на 2025 г. броят им достига 733 000. Финансирането по това направление се е увеличило от 472 млн. лв. до 879 млн. лв., или с около 86%.
Най-съществено е разширяването на системата за лична помощ. През 2020 г. лични асистенти са били около 26 000 души, през 2025 г. броят им достига 76 000, а към момента вече надхвърля 88 000. Финансовият ресурс за тази дейност се е увеличил от 202 млн. лв. до около 1,2 млрд. лв.
Промени има и при семейните помощи за деца. През 2020 г. за тях са били отделени 550 млн. лв., като подкрепата е достигнала до около 688 000 деца и семейства. В края на 2025 г. средствата вече са 660 млн. лв., а броят на подкрепените деца и семейства надхвърля 771 000.
Предстоящият дебат за новия Кодекс за социална подкрепа поставя редица въпроси за бъдещето на системата. Сред тях са как да се улесни достъпът до социални услуги и помощи, как да се подобри оценката на индивидуалните потребности и как финансовите ресурси да достигат по-ефективно до хората, които имат нужда от подкрепа.
Предстои обсъждането да продължи с участието на институции, експерти и представители на гражданското общество, преди да стане ясно какъв конкретен модел за нов Кодекс за социална подкрепа ще бъде предложен.