Реформата в детската резидентна грижа продължава: фокус върху качеството и подкрепата след напускане на домовете
Процесът на извеждане на децата от денонощните социални домове в България е към своя край, но експерти подчертават, че младежите, напускащи институциите, имат нужда от продължаваща подкрепа, за да се адаптират успешно към самостоятелния живот. Липсата на достатъчна координация между институциите, отговорни за закрилата на детето, все още затруднява ефективното решаване на проблемите, които възникват в процеса на реформа.
Тези въпроси бяха сред основните теми, обсъдени по време на двудневната национална конференция във Велико Търново, организирана от УНИЦЕФ, посветена на реформата в резидентната грижа за децата.
Според данните, представени по време на форума, броят на специализираните институции за деца у нас е намалял с 98% спрямо 2010 година. В същото време социалните услуги, насочени към подкрепа на деца и семейства, са се утроили. Макар т.нар. „домове на ужасите“ вече да са част от миналото, работата в центровете от семеен тип остава предизвикателство, споделят служителите в сектора.
„Очаквам по-добра комуникация между институциите и социалните услуги. Проблемите, които срещаме при децата, често изискват съвместна работа с отделите за закрила и детските педагогически стаи“, споделя Светла Пенкова, управител на преходно жилище за младежи от 15 до 18 години в Ловеч.
От своя страна Галина Димитрова от Центъра за настаняване от семеен тип в Добрич отбелязва, че езиковите и образователните бариери при част от децата са най-сериозното предизвикателство: „Много от тях идват без познания по български език. Необходима ни е административна подкрепа, за да можем да отделим повече време за реална работа с децата.“
По данни на Министерството на труда и социалната политика, близо 3800 деца в момента се отглеждат от роднини или близки, а около 1500 живеят в приемни семейства. В резидентните услуги – като центрове от семеен тип, защитени и преходни жилища – са настанени около 2970 деца и младежи.
Омбудсманът Велислава Делчева подчерта, че следващата стъпка в реформата трябва да бъде насочена към повишаване на качеството на социалните услуги, а не само към тяхното количество.
„Истината е, че все още има деца, които живеят в резидентна грижа. Нашата цел трябва да бъде не просто да ги извеждаме от домовете, а да предотвратим изобщо постъпването им там. Държавата трябва да инвестира повече в подкрепа на семействата, за да могат те сами да се грижат за децата си“, коментира Делчева.
До края на следващата година предстои да бъдат закрити и последните два социални дома за деца с тежки увреждания – в Плевен и Варна. Според Даниела Колева, програмен директор „Закрила на детето“ към УНИЦЕФ България, паралелно с това трябва да бъдат развити нови услуги за постоянна медицинска и социална подкрепа:
„Напредъкът е впечатляващ, но остават сериозни предизвикателства. Тези деца имат нужда от грижа през целия живот, както и от подкрепа на обществото и работодателите. Когато дете показва трудно поведение в училище, не бива първата реакция да е преместване, а разбиране и помощ“, допълва Колева.
Росица Димитрова, директор на социалната и здравна дирекция в Община Велико Търново – една от водещите в страната в областта на социалните услуги, също отбеляза, че реформата изисква постоянна адаптация:
„През 2014 г. имахме шест центъра с 68 деца. Сега капацитетът е сходен, но профилите на услугите се променят. Работим за повишаване на квалификацията на екипите, така че всяко дете да расте в среда, близка до семейната.“
Според заместник-председателя на Държавната агенция за закрила на детето Ивайла Касърова, ключът към успешната реформа е доброто междуинституционално сътрудничество:
„Имаме достатъчно натрупан опит, но трябва да насочим усилията си към качество. Социалните, здравните и образователните специалисти трябва да работят като един екип. Само така ще гарантираме стабилна грижа за децата, които днес се нуждаят от нашата подкрепа.“
