Информационна достъпност: когато технологиите правят културата видима за всички

Как информационната достъпност променя културното наследство и дигиталната среда
Лекцията на д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика към БАН разкрива защо достъпната информация е основа на приобщаването в съвременната културна и дигитална среда.


Подкаст на БНР по темата

Информационната достъпност – мост между културата, технологиите и приобщаването

В съвременния дигитален свят достъпът до информация е не просто удобство, а фундаментално право. Именно върху това се фокусира лекцията на гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика към Българската академия на науките, озаглавена „Информационна достъпност в контекста на културното наследство в реална и цифрова среда“.

Д-р Събев разглежда информационната достъпност като ключов фактор за социалното приобщаване и равнопоставеността между хората в обществото. Той подчертава, че всеки човек – независимо от своите физически възможности – трябва да може свободно да намира, възприема и използва информацията, независимо от нейния формат или среда.

Основен акцент в изследването му е върху значението на достъпността за равния достъп до образование, заетост, обществени услуги и културен живот. Според него технологиите и дигиталните стандарти играят решаваща роля за създаването на среда, в която информацията е достъпна за всички, включително за хората с увреждания.

Темата за информационната достъпност е изключително широка, защото практически всичко около нас е информация – визуална, звукова или текстова“, обяснява д-р Събев в разговора си с журналистката Ани Костова в предаването „Следобед за любопитните“. „Когато говорим за култура, достъпността придобива още по-дълбок смисъл, защото се отнася до това доколко произведенията на изкуството, историческите ценности и културните символи могат да бъдат преживени от всички.“

Ученият прави и важно разграничение между понятията „достъп“ и „достъпност“. Ако достъпът означава просто възможност да се влезе в определено пространство или система, то достъпността представлява способността тази информация да бъде реално възприета, осмислена и използвана. „За хората с увреждания това означава не просто отворена врата, а създаване на условия, при които те могат да възприемат съдържанието чрез алтернативни средства – екранни четци, звукови описания или тактилни интерфейси“, подчертава той.

Като незрящ изследовател, д-р Негослав Събев говори не само от научна гледна точка, но и от личен опит. Той работи активно по темата за достъпността от 2015 година, а през 2020 г. защитава докторска дисертация в областта на информатиката и компютърните науки, посветена именно на дигиталната достъпност.

Освен научната си дейност, той има богат практически опит в оценяването и тестването на уебсайтове на обществени и културни институции, както и в разработването на методики за подобряване на техния достъп. Работил е като експерт по достъпност към Министерството на електронното управление и е участвал в редица национални и международни проекти на неправителствени организации.

Д-р Събев е съавтор на множество научни публикации, насочени към създаването на стандарти и инструменти за достъпна дигитална комуникация. Според него добрите практики и технологиите трябва да вървят ръка за ръка с осъзнаването, че достъпността е неразделна част от културната и социалната устойчивост на едно общество.

Достъпността не е лукс, а необходимост. Тя гарантира, че знанието, културата и информацията достигат до всеки човек, без значение от неговите физически ограничения“, казва той.

Целият разговор на Ани Костова с д-р Негослав Събев може да бъде чут в предаването „Следобед за любопитните“, където изследователят говори за ролята на технологиите в съхраняването на културното наследство и за нуждата от приобщаваща информационна среда в България и по света.

Публикуване на коментар

По-нова По-стара