Подкаст на БНР по темата
В света на музиката достъпността все още остава предизвикателство – според изследвания едва около 16% от изпълнителите по света адаптират своето изкуство така, че то да бъде възприемано и от хората с увреден слух. Но днес, в ерата на иновациите и изкуствения интелект, технологиите отварят нови хоризонти за глухата общност.
Все по-често на големи сцени и фестивали се използват така наречените вибро костюми – специално разработени облекла, които превръщат звуковите вълни и ритъма на музиката във физически усещания. Те използват мрежа от миниатюрни вибрационни мотори, разположени по тялото, които реагират на честотите и темпото на песента. Така хората, които не чуват, могат буквално да “усещат” музиката чрез вибрациите – в ритъма на баса, ударите на барабаните или нежните тонове на китарата. Това преживяване се допълва от жестов превод на сцената, който предава посланието на песните и позволява пълноценно участие в емоцията на концерта.
В България Мона е първата артистка, която прави музиката си достъпна за глухата общност чрез жестов език и социално послание. В новата си песен „Сила“ тя вплита жестов език и символика, за да разкаже своята история и на онези, които не могат да я чуят. Във видеоклипа певицата не просто пее, а „говори“ чрез жестове – превръщайки музиката в универсален език, който обединява хората отвъд границите на звука.
Проектът на Мона е повече от музика – той е послание за равнопоставеност и разбиране. За гласовете, които не се чуват, но могат да се усещат. За силата на едно младо поколение артисти, което вярва, че изкуството има мисия – да обединява, да вдъхновява и да променя обществените нагласи.
Музиката винаги е била начин за изразяване на емоции, но днес тя се превръща и в средство за приобщаване. Защото когато технологиите и човечността вървят ръка за ръка, тишината също може да звучи красиво.