Над 6000 души с увреждания са започнали работа чрез Агенцията по заетостта през миналата година, но регистрираните хора в неравностойно положение в бюрата по труда средно месечно са били малко над 10 000. Това сочат данните на Социалното министерство. С какви проблеми се сблъскват хората с увреждания в търсене на работа - темата беше обсъдена на форум, организиран от Центъра за психологически изследвания.
Милена е с детска церебрална парализа през целия си съзнателен живот. Диагностицирана е на 2-годишна възраст. През последните години в работата си като социален работник е помогнала на стотици други да намерят начин да се чувстват полезни. Вярва, че хората с увреждания са най-добрите служители.
"Когато си изстрадал едно работно място, буквално или спечелването на едно работно място, със сигурност даваш 110% от себе си, за да покажеш това, което можеш, за да дадеш най-доброто на дадената компания, на дадената организация или каквото и да било", подчерта Милена Пачова, социален работник.
"Човек с увреждане винаги е много по-лоялен. Той е много по-работно ориентиран, иска да покаже повече. Наистина е страхотно да имаш човек, който има, дори ние използваме термина "различни възможности"", отбеляза Диана Инджова, председател на Център за психологически изследвания.
Според Милена обаче някои работодатели са предпазливи при наемането на хора с увреждания.
"Дали защото се притесняват как останалите колеги ще се чувстват, наблюдавайки всеки ден различен човек, дали защото офисът не би бил толкова красив, не би изглеждал толкова добре, ако в него има някой с патерици или в инвалидна количка", добавя Милена Пачова, социален работник.
"Хората с увреждания да се обръщат към Агенцията по заетостта, за да може държавата да ги подкрепи, за да може те да намерят по-бързо своята реализация, своето място, независимо дали с обучения, дали с конкретна работа, в зависимост от потребностите на всеки един човек", заяви Ивайло Иванов, служебен министър на труда и социалната политика.
А животът на Милена, и вероятно на всички в нейното положение, е въпрос на оцеляване и физически, и емоционално.
"В повечето случаи високите тротоари са по-лесно преодолими, отколкото отношението на хората", смята Милена Пачова, социален работник.
"Погледите, въпросите, изречения от сорта - "Ами, като не можеш да се качиш - къде си тръгнал" - не са окей и не са лесни за преглъщане, но пък винаги има някой добър човек, който да ти подаде ръка", добавя тя.
За Милена хората с увреждания не се различават по нищо от останалите хора. Единственото, което им липсва, са възможностите. И се надява те да са повече.
Източник: БНТ
