 |
| Снимка: Pexels |
Какво е ежедневието на хората с интелектуални и умствени увреждания, когато се намират зад стените на институции? Често там се случват сериозни нарушения на техните права, като понякога се стига и до изтезания. На 18.04.24 г. ще се проведе заключителна конференция озаглавена "Правата на хората с увреждания - защита от насилие, мониторинг на услугите и водене на стратегически дела". Събитието ще се фокусира върху правата на хората с увреждания и по-специално защитата от насилие. Ще бъдат проведени интересни дискусии и нови изследователски доклади по проекта DIS-CONNECTED на няколко правозащитни организации - фондация "Кера", фондация "Валидити" и Сдружение "Независима експертна мрежа-НИЕ". Подробности разказаха пред БНР социалният педагог Таня Цанева и психологът Венера Симеонова, участници в Сдружение "Независима експертна мрежа-НИЕ".
По думите на Цанева заедно с партньорска организация е било направено обучение за извършване на мониторинг за социални институции, вкл. и такива за хора с увреждания. Представители на организациите са посетили общо 14 такива места - психиатрична клиника, дом за хора с умствена изостаналост и още десетина малки институции, трансформирани в процеса по деинституционализация в малки домове, носещи различни наименования.
"Целта на нашия мониторинг беше въз основа на методиките, в които се обучавахме да разберем дали се спазват човешките права на хората, които са настанени там. Нещата, които открихме наистина на моменти бяха шокиращи. Имаше много злоупотреби, липса на базисни условия за нормален живот и абсолютно неспазване на човешките права", каза тя.
Освен вербално насилие, злоупотреба с власт и неглижиране, в доклада са посочени и "репродуктивни злоупотреби".
"В самото разбиране на хората, които се намират в институциите и в човешкото разбиране на това какво са правата, нещата не винаги са много добре разбрани. Ние когато си говорим за права, много често не осъзнаваме, че ежедневно изпълняваме нашите човешки права. За хората с увреждания, особено за тези, които са затворени в едни институции това не е точно така. Ние имаме правото да изберем с кого да живеем, как да живеем, кога да се храним, кога да се изкъпем, кога да се облечем, кого да обичаме и кого да не обичаме. При тях всичко е по точно определен график, казано, или наложено от някой друг и има една много ясна линия, която се случва там и която сякаш разделя животите на хората с увреждане в институцията с животите на всички останали", заяви Симеонова.
Тя посочи, че подаването на жалби от тези хора също е проблем, защото няма механизми, по които човек с увреждане да може да сподели това, което преживява и към кого точно да се обърне. Често те казват на персонала, който се грижи за тях, но понякога тази "грижа" е разпозната като насилие.
Цанева поясни, че на тези места насилието много често се случва на затворени врати и остава скрито за обществото. Идеята на процеса на деинституционализация е да подготви хората с увреждания и по-различни нужди да могат да живеят независимо в общността.
"А те всъщност, вместо да правят това се затварят в малко по-удобни и приятно изглеждащи домове, които са много добре субсидирани с европейски пари, но положението вътре е същото. Има едни хора, които са служители там, персонал, които се държат с тях като с малки деца, които едва ли не не знаят какво искат и не могат да живеят самостоятелно, което в повечето случаи не е така", каза тя.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
