 |
| Близо 800 хиляди българи имат ТЕЛК. Нормално ли е това или говори за проблеми в медицинската експертиза. |
През последните години в България се отчита отчетлив ръст на решенията на ТЕЛК за намалена работоспособност. Данните от Информационната система за контрол на медицинската експертиза показват ясно увеличаване на броя хора, които получават експертно решение. Част от тях придобиват право на инвалидна пенсия, социални услуги или подкрепа чрез личен асистент.
Прави впечатление, че през 2020 и 2021 година регистрираните решения са значително по-малко. Специалистите свързват този спад с пандемията от COVID-19 и ограниченията, които временно блокираха работата на системата. От 2024 година насам освидетелстването в голяма степен се извършва по документи, което също влияе върху общия обем на разгледаните случаи.
Нараства и броят на пенсиите за инвалидност, отпускани от НОИ въз основа на ТЕЛК решения. Всяка година се увеличава и общият брой хора у нас, които получават пенсия заради трайно увреждане. Част от причините са свързани със застаряването на българското население, както и с по-улеснения достъп до експертизата след промените в законодателството.
Според международни оценки между 10 и 16 процента от хората по света живеят с увреждане. Ако приложим тези данни към България, където населението е около 6,5 милиона, може да се предполага, че между 600 и 900 хиляди души имат някаква форма на трайно увреждане.
На този фон министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов коментира, че е изненадан от отчетените около 800 хиляди издадени решения – значително повече от очакваното от експертите.
Според адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, първата причина за ръста се крие именно в пандемичните години. През 2020 и 2021 много хора не са били освидетелствани навреме и в следващите периоди системата е трябвало да компенсира натрупаното изоставане. Това естествено е довело до пик в новите решения.
Втората причина е реформата от 2023 година, която въведе по-широко използване на дистанционно освидетелстване по документи. Случаите вече се разпределят на случаен принцип във всички комисии в страната, което ограничава възможностите за корупция, но създава и рискове. Така например жители на един район могат да бъдат оценявани от комисия в другия край на България.
Паралелно с ръста на решенията се увеличава и броят на хората с инвалидна пенсия. По данни на НОИ тенденцията е стабилно възходяща, което поставя допълнителен натиск върху социалната система. Това развитие е логично на фона на демографските промени и на факта, че след пандемията много хора са потърсили права, които преди това са отлагали.
Въпросът за точността на част от издадените решения остава чувствителен. Според адвокат Шаркова съществуват и крайни случаи – хора, които получават висок процент без да отговарят на критериите, както и обратното – пациенти с тежки увреждания, при които процентът необяснимо е намален. Тя дава примери като парализиран мъж със свален процент от 100 на 52 или дете с трансплантация, получило по-ниска оценка.
Особено тревожна е ситуацията в Кърджали, където около 80 процента от обжалваните решения са отменени от НЕЛК, като процентът на неработоспособност впоследствие се повишава. Още по-странно е, че в областта се издават повече решения, отколкото във Варна, въпреки че Варна е няколко пъти по-голяма като население.
Друг съществен проблем остава липсата на достатъчно медицински специалисти, готови да участват в ТЕЛК комисии, което затруднява работата на целия процес.