 |
| Влизането на България в еврозоната отключи силни обществени реакции. Анализ на нагласите, подкрепата и съмненията към общата валута. Снимка: Pixabay |
България вече е част от еврозоната и от днес използва еврото като официална валута. Страната ни се превръща в 21-вия член на валутния съюз след дълъг период на икономически, институционални и обществени усилия за пълна интеграция в структурите на Европейския съюз. Влизането в еврозоната се разглежда като ключова стъпка в европейското развитие на България, но наред с очакванията за стабилност и растеж, в обществото продължават да съществуват и сериозни притеснения.
На национално ниво доминират нагласите, че членството в общия валутен механизъм ще донесе дългосрочни ползи за икономиката. В същото време в семейния и личния бюджет много хора изразяват опасения за поскъпване на живота и намаляване на покупателната способност. Тези страхове често се засилват от недоверие към институциите, разпространение на подвеждаща информация и силно поляризирани публични послания.
Последните социологически данни на Институт „Отворено общество – София“ показват, че близо половината от българите са убедени, че приемането на еврото е положително за страната като цяло. Значително по-малък обаче остава делът на хората, които вярват, че общата валута ще подобри личното им финансово състояние. Това ясно очертава разликата между обществените очаквания и индивидуалните страхове.
Българското общество в момента е разделено на три почти равностойни групи. Едната подкрепя еврото и вижда повече плюсове както за държавата, така и за домакинствата. Втората е твърдо критична и очаква негативни последици. Между тях остава значителна част от гражданите, които все още се колебаят или не са изградили категорична позиция.
Опитът на останалите държави от еврозоната показва, че с течение на времето обществените нагласи постепенно стават по-положителни. В страните, които използват еврото от години, все по-голям дял от хората смятат, че ползите надвишават недостатъците. В дългосрочен план общата оценка за еврото в Европа е ясно позитивна както за Европейския съюз, така и за отделните национални икономики.
Ако в първите години след въвеждането на еврото подкрепата е била по-умерена, днес мнозинството европейски граждани са убедени, че страните им печелят от участието във валутния съюз. Делът на критично настроените остава значително по-нисък в сравнение с началния период.
В България най-силна подкрепа за еврото изразяват бизнесът, синдикалните организации и активните групи на пазара на труда. По-високи нива на одобрение се наблюдават сред хората с по-добро образование, по-високи доходи и сред жителите на големите икономически центрове.
Скептицизмът е по-осезаем сред домакинствата с по-ниски доходи и при социално уязвимите групи. По-резервирани към еврото са още по-възрастните хора, част от жените, жителите на по-малките населени места и семействата, които се намират близо до границата на бедността. За тях притесненията са свързани най-вече с цените и усещането за финансова несигурност.
Въпреки критиките и обществените спорове, еврото продължава да бъде сред най-значимите постижения на обединена Европа според мнозинството европейци. Общата валута отдавна надхвърля ролята си на разплащателно средство и се е превърнала в символ на политическа и икономическа интеграция.
През 2026 г. темата за ефектите от еврото остава водеща в обществения дебат у нас. Пред страната стоят както технически, така и психологически предизвикателства, свързани с адаптацията към новата валута. Наред с икономическите аргументи, разговорът за еврото включва и по-дълбоки въпроси за доверие, идентичност и визия за бъдещето.
Ролята на публичните институции е ключова за укрепване на доверието в еврото. Успехът на този процес ще зависи както от ефективността на държавната политика и контрола върху цените, така и от външни икономически фактори, които влияят върху цяла Европа и са извън прекия контрол на България.