 |
| Бюрократичните затруднения в системата на ТЕЛК водят до сериозни социални и икономически последици за хората с увреждания. |
Системата на ТЕЛК в България продължава да ощетява най-уязвимите, въпреки направените реформи.
Около 800 хиляди българи, равняващи се на населението на градове като Пловдив и Бургас взети заедно, живеят с увреждания. Те не само се борят със здравословните си затруднения, но и с тежката административна машина, от която зависят техните основни права. Създадената с идеята да защитава най-нуждаещите се система, често се оказва сериозна пречка за нормален и достоен живот, показва разследване на bTV. Пример за това е Валери Гицов, за когото всекидневието е борба не само със заболяването му, но и с липсата на средства за лечение. След три преживени инфаркта и диагноза за тежка сърдечна недостатъчност, 63-годишният мъж остава без пенсия още от декември 2024 година, въпреки че е подал всички необходими документи навреме.
„Не мога да си позволя жизненоважните лекарства. При най-малкото физическо усилие се задъхвам,“ споделя той.
След дълго чакане, Валери получава решение с намален процент на нетрудоспособност – от 80 на 62 процента – без никаква реална промяна в състоянието му. Основната му диагноза за напреднала сърдечна недостатъчност е заменена със споменаване само на "стар инфаркт".
Безкраен бюрократичен процес
Обжалването на решението е бавен и изтощителен процес. Валери изчислява, че цялата процедура може да отнеме над една година, като през това време оцелява с едва 44 лева месечна социална помощ.
Сходна е съдбата и на братa на Виолета. След осем месеца чакане, той получава решение за 51 процента намалена работоспособност, въпреки че е прикован на легло и напълно зависим от чужда помощ. Виолета, която работи като болногледач в чужбина, отбелязва огромната разлика в отношението към хората с увреждания между България и страните от Западна Европа.
Реформи без реално въздействие
През последните години в системата на ТЕЛК бяха въведени редица промени – върна се методиката за отчитане на съпътстващи заболявания, въведено бе правило за продължаване на пенсиите при забавено преосвидетелстване по независещи от пациента причини, увеличен бе броят на комисиите, а от април 2025 г. лекарите получиха достъп до електронните медицински досиета.
Въпреки това, броят на обжалваните решения расте – от 12 400 през 2023 г. до 15 000 през 2024 г., а над 13 500 души все още чакат окончателни решения.
От Националния осигурителен институт посочват, че при отмяна на експертно решение няма законово основание за изплащане на пенсия, въпреки че по закон правата на хората с увреждания не би трябвало да бъдат прекъсвани при спазване на сроковете за подаване на документи.
ТЕЛК комисиите допълват, че работата им е затруднена от неясна медицинска документация, сложни административни изисквания и недостиг на квалифицирани специалисти, готови да работят в системата.
Въпреки обещанията на Министерството на здравеопазването, че закъсненията ще бъдат наваксани до средата на 2025 година, това към момента не се случва. Зад статистиката и административните отчети остават хиляди човешки съдби, заложници на една система, която вместо да помага, често задълбочава страданията на най-нуждаещите се.