 |
| Искам да бъда пример и вдъхновение за всички тези деца, които преминават през нещо подобно. Снимки: Christopher Cloos |
Още от съвсем ранна възраст ми беше поставена диагноза за разстройство от аутистичния спектър. До 4-годишна възраст не бях изрекъл нито дума и не възприемах нищо от случващото се около мен. Това беше случай на невербален аутизъм. Започнах да прекарвам повече от 40 часа на седмица с невропсихиатри, за да мога да започна да говоря и да усвоя основни социални умения.
Това не е част от филмова сюжетна линия. Нито е цитат от някаква книга.
Ще ви разкажем историята на американския тенисист Дженсън Бруксби. Познавате го, разбира се. На 20 години той достигна до 1/8-финал на US Open, а година по-късно победи Стефанос Циципас в Индиън Уелс и изигра три финала на ниво ATP.
Но не всичко беше лесно. Бившият №33 трябваше да премине през две операции на китката, а по-късно дори не успя да се върне на корта, тъй като пропусна три допинг теста за една година и му бе наложено наказание от 18 месеца.
Впоследствие Бруксби обжалва и наказанието му бе намалено с 5 месеца, като той ще се върне на корта в началото на новия сезон.
Но това не е всичко, през което премина 20-годишният тенисист.
В интервю за The Associated Press той разкри, че страда от аутизъм.
"От съвсем малък ми беше поставена диагноза за разстройство от аутистичния спектър. До 4-годишна възраст не говорех и не възприемах какво се случва около мен, което се определя като невербален аутизъм. Започнах да прекарвам по над 40 часа седмично с невропсихиатри, за да мога да започна да говоря и да усвоя основни социални умения. Тогава се появи доктор Мишел Вагнер, която смяташе, че съм постигнал уникален и необичаен напредък за състоянието, в което бях.
Предизвикателството беше огромно, а терапията интензивна, тъй като сериозно изоставах в развитието си в сравнение с другите деца. Но в крайна сметка вложих необходимите усилия и състоянието ми премина в по-леката част на спектъра, въпреки че в началото изглеждаше почти невъзможно.
Искам да бъда пример и вдъхновение за всички тези деца, които преминават през нещо подобно и да им покажа, че човек може да превърне всяка трудност в предимство. Аз се научих как да използвам състоянието си в своя полза и никой не би могъл да разбере какво е истинското ми състояние, ако не ме познава. Това беше нещо, което дълго време криех, защото не се чувствах комфортно да го споделя, но в крайна сметка почувствах, че е важно да го направя.
Всъщност моето състояние понякога се оказва голямо предимство на корта, защото имам способността да се концентрирам за дълго време върху един детайл и на практика не изпитвам никакво напрежение.
Признавам, че в някои моменти ми е трудно, защото трябва да избягвам нервни изблици и съм си изградил специфичен език на тялото, който използвам, за да предотвратя подобни ситуации – например, докосвам дрехите си или себе си…"