 |
| Социологът проф. Божидар Ивков анализира социалните стереотипи, езика и табутата около инвалидността и обяснява защо приемането отключва човешкия потенциал. |
Обществените нагласи често се превръщат в невидима, но силна преграда пред хората с инвалидност. Не ограниченията на тялото, а очакванията и стереотипите на околните са онези, които най-често възпират личното развитие и самочувствието. Осъзнаването на това е дълъг процес, понякога продължаващ цял живот.
В България разговорът за хората с инвалидност все още остава повърхностен и непълен. Макар на пръв поглед да изглежда, че има напредък, реалните промени в нагласите, политиките и социалната среда се случват бавно и често без дълбочина. Това споделя проф. Божидар Ивков, социолог и изследовател в Института по философия и социология към БАН, в интервю за Mediapool. Той е единственият учен у нас, който последователно анализира социалните и философските измерения на инвалидността.
Темата за инвалидността рядко се разглежда извън медицинския контекст. Според проф. Ивков това е сериозен проблем. Понятието хора с увреждания насочва вниманието основно към диагнозата, докато терминът хора с инвалидност подчертава социалната среда, бариерите и ограниченията, които обществото създава. Увреждането е само една малка част от цялостната картина. Истинската инвалидност често произтича от липсата на достъп, разбиране и равни възможности.
Самият проф. Ивков живее с тежка форма на инвалидност и има решение за 99 процента намалена работоспособност, но определя себе си като напълно активен и способен професионалист. Той е автор на първата книга в България, посветена на историята на инвалидността, както и на издание, което представя постиженията на хора с инвалидност в науката, културата и спорта.
Според него езикът, който използваме, оформя начина, по който мислим. Думата инвалид често се тълкува погрешно и носи негативен заряд, въпреки че по същество няма невалидни хора. Всеки човек има стойност просто защото съществува.
Една от най-сериозните пречки пред хората с инвалидност са именно вярванията на хората без такива ограничения. Те постепенно се превръщат във вътрешни страхове, комплекси и съмнения. Когато обществото възприема различието като слабост, човек започва да гледа на себе си през същата призма. Преодоляването на това изисква време, лична сила и подкрепяща среда.
Границата между помощ и свръхзакрила също е изключително тънка. Много често добрите намерения водят до отнемане на самостоятелност. Според проф. Ивков няма философия на "не мога", а само въпросът "как мога". Родителите и близките имат ключова роля в това да насърчават опитите, дори когато са свързани с усилие и риск. Самостоятелността не означава липса на трудности, а право да ги преживееш.
Друг сериозен дефицит в обществения разговор е свеждането на живота на хората с инвалидност единствено до проценти, пенсии и помощи. Така се заличават интересите, талантите и индивидуалността. Човекът остава заключен в административна категория, вместо да бъде възприеман като пълноценна личност.
Особено силно табу остава темата за интимността и сексуалния живот. Широко разпространени са митовете, че хората с инвалидност нямат сексуални потребности, че са зависими или че могат да изграждат връзки единствено помежду си. Всички тези твърдения са неверни. Близостта, желанието и нуждата от споделеност са универсални човешки преживявания.
В много европейски държави темата се разглежда открито и като част от грижата за качеството на живот. У нас обаче липсва както институционален, така и семеен диалог по тези въпроси. Това води до изолация, срам и усещане за вина, които нямат място в живота на нито един човек.
В основата на всичко стоят вярата и доверието. Вярата в собствените сили, дори когато изглеждат ограничени. Доверието в другите и в това, че имаш право да бъдеш такъв, какъвто си. Когато човек приеме инвалидността като част от своята идентичност, а не като дефект, започва истинският процес на саморазвитие.
Приемането на себе си е ключът към разгръщането на личния потенциал. А потенциалът не се измерва в проценти, а в смисъл, връзки и възможности за пълноценен живот.