 |
| Броят на ТЕЛК експертизите расте, разходите скачат, а недоволството не спада. Анализ на проблемите и нуждата от реформа в системата. |
Системата ТЕЛК, за която обществото от години говори с недоверие, през настоящата година окончателно показа признаци на дълбока криза. Рязкото нарастване на броя хора с експертни решения за инвалидност доведе до сериозен натиск върху социалните разходи. В резултат именно най-уязвимите започнаха да усещат забавяне и недостиг на плащания, а държавата бе принудена спешно да осигури допълнително финансиране в размер на 178 млн. лв., за да покрие дефицита. Проблемът вече е толкова мащабен, че дори представители на управляващите партии открито заговориха за цялостна ревизия на модела.
По замисъл ТЕЛК представлява медицинска система за оценка на работоспособността. На практика обаче тя все повече функционира като алтернативен механизъм за социално подпомагане с минимални ограничения. В този модел не се отчитат реалните доходи или социалната уязвимост, а броят и тежестта на поставените диагнози. За немалко хора експертното решение се превръща в заместител на заплата, пенсия или социална подкрепа. Преференции като безплатна винетка, улеснено паркиране или възможност за личен асистент допълнително увеличават интереса към системата. Когато обаче значителна част от населението получава подобни права, реално нуждаещите се остават на заден план. Това прави необходим цялостен рестарт на подхода.
Данните очертават ясно мащаба на явлението. Значителен дял от новоотпуснатите пенсии са инвалидни, а при наследствените пенсии този процент е още по-висок. В последните години броят на инвалидните пенсии надхвърля тези за осигурителен стаж и възраст. Паралелно с това експлозивно нарастват и разходите за лична помощ. Само за няколко години броят на хората, ползващи личен асистент, се увеличава многократно, а бюджетът за тази услуга преминава границата от един милиард лева. Увеличава се и броят на хората, получаващи интеграционни добавки, което допълнително натоварва публичните финанси.
Статистиката за издадените експертни решения също поражда въпроси. В някои региони броят им е непропорционално висок спрямо населението. Освен това при диагнозите се наблюдават странни тенденции. Наред със заболявания като инсулт, диабет и сърдечни проблеми, сред водещите причини за висок процент трайна неработоспособност се нареждат и състояния, които по принцип би трябвало да подобряват качеството на живот, като поставяне на ставни импланти. Това поражда съмнения дали методиката за оценка действително отчита реалната функционалност на хората.
Една от основните причини за изкривяването на системата е широкият кръг от права, които се предоставят при минимални критерии. Всеки с определен процент увреждане автоматично получава достъп до редица облекчения, независимо дали конкретното състояние реално ограничава мобилността или трудоспособността му. Така мерки, предназначени да улесняват ежедневието на хора с тежки увреждания, се превръщат в масово използвана привилегия.
Особено показателен е проблемът с личните асистенти. Анализи още преди години предупреждаваха, че механизмът се използва като източник на доход за цели семейства, вместо като целенасочена подкрепа за хора, които действително не могат да се справят без чужда помощ. В резултат най-нуждаещите се са подложени на постоянни проверки и административен натиск, докато в други случаи контролът е формален.
Въпреки направените реформи и промени, разходите продължават да растат, а общественото недоволство не намалява. Опитите за ограничаване на злоупотребите чрез случайно разпределение на експертизите и електронна обработка на документи имат ограничен ефект. Сигнали за нередности остават, като проблемите често започват още на етап медицинска документация. Липсата на пълен и навременен достъп до здравните досиета за всички контролни органи допълнително затруднява борбата с измамите.
Финансовото измерение на кризата е впечатляващо. Само преките плащания по линията на ТЕЛК достигат милиарди левове годишно, а към тях се добавят и значителните средства за инвалидни пенсии и непреки облекчения. Въпреки това усещането за несправедливост и неефективност остава.
Решенията отдавна са известни и многократно обсъждани. Сред тях са преминаване от чисто медицинска към реална социална оценка, ограничаване на универсалните привилегии, които стимулират злоупотреби, както и сериозен преглед на закона за личната помощ. Не по-малко важно е истинското дигитализиране на процесите, което да намали административния хаос, както и инвестициите в достъпна среда и съвременни технологии. Само така може да се постигне реално социално включване, вместо формална подкрепа, която не решава проблемите на хората с увреждания.