 |
| Снимка: 24 часа, Георги Кюрпанов. Деница Димитрова е депутат от НДСВ в 40-ото НС |
Обществото трябва да бъде по-толерантно, а хора с увреждания да участват активно във властта
В едно от последните интервюта на Деница Димитрова пред 24 Часа беше поставен акцент върху това, че равнопоставеността на хората с увреждания не е само въпрос на инфраструктура, а и на обществено отношение и реално участие във вземането на решения.
Според експерти, омбудсманът трябва да остане независим и далеч от политическите борби, защото ролята му е да бъде глас на хората, когато техните права се нарушават. В същото време обаче, присъствието на хора с увреждания във властта на всички нива е ключово за промяната – те трябва да имат реални, а не символични позиции в политическите партии.
Градският транспорт е сред най-често срещаните проблеми за трудноподвижните граждани. Въпреки че много автобуси и трамваи вече са оборудвани с рампи, често се случва техниката да е дефектна или некачествено изработена. Освен това шофьорите трябва да преминат обучение, за да могат адекватно да реагират в ежедневни ситуации. Достъпността обаче не засяга само хората в инвалидни колички, а и незрящите, както и други групи с различни потребности.
Метрото формално се смята за достъпно, но на практика разстоянието между перона и вагона прави самостоятелното качване невъзможно. За разлика от това, в много европейски държави шофьорът веднага оказва съдействие при нужда, без да чака покана.
Обществото у нас става по-толерантно, но все още има недоверие и предразсъдъци. Много хора с увреждания изпитват притеснение да посещават театър, кино или обществени места, защото се страхуват от реакциите на околните. Въпреки това напредък има, макар и бавен, особено в администрацията.
Достъпът до здравеопазване и институции е друг сериозен проблем. В България все още има болници и общини, които не са адаптирани, което е недопустимо за XXI век. Някои училища и университети правят стъпки към осигуряване на достъпна среда, но положението в образователната система все още е критично.
Примерите от ежедневието са показателни – хора, които трябва сами да преодоляват стълби с инвалидна количка, или пациенти, които не могат да посетят зъболекар, защото живеят в недостъпни сгради.
Решението според активистите е ясно:
- обществен натиск за реални промени;
- строги санкции за институции, които не осигуряват достъпност;
- и най-вече участие на хора с увреждания в държавното управление.
Без тяхното активно присъствие във властта проблемите ще се обсъждат, но няма да се решават.