 |
| Родителите на деца с увреден слух вече могат да разчитат на експертна подкрепа в цялата страна. |
Подкаст на БНР по темата
Ранното откриване на слухови нарушения при деца е ключово за успешната терапия.
„За един лекар винаги е предизвикателство да съобщи на родителите, че тяхното дете не чува – това е истински емоционален шок за всяко семейство“, споделя доц. д-р Дончо Дончев, началник на отделението по аудиология и отоневрология във Военномедицинска академия, в подкаста „В центъра на системата“ на БНР.
Според доц. Дончев в България вече съществуват ефективни решения за справяне със слуховите проблеми при децата. Родителите могат да разчитат на професионална медицинска подкрепа и съвременно лечение, което е напълно финансирано от Националната здравноосигурителна каса.
Слуховите увреждания при новородени не са изолирани случаи – по статистика едно на всеки 1000 до 2000 деца се ражда с подобен проблем. До 4-годишна възраст обаче броят на диагностицираните нараства до 3–4 на хиляда. Затова масовият скрининг за слух в родилните отделения играе изключително важна роля – той дава шанс за ранна диагностика и навременно лечение.
Въвеждането на кохлеарната имплантация в България започва преди повече от две десетилетия. От 2010 г. насам, благодарение на програми като „Българската Коледа“, всички родилни отделения в страната разполагат със скринингови устройства, а специалистите вече прилагат практики, одобрени в световен мащаб. Устройствата могат да бъдат използвани дори и от немедицински лица след кратко обучение, което осигурява още по-широк достъп до скрининга.
Медицината също напредва с бързи темпове. Разработват се иновативни методи за възстановяване на слуха, включително чрез стволови клетки, полипептиди и генна терапия. В Европа вече се прилагат роботизирани операции за поставяне на кохлеарни импланти, които скоро се очаква да бъдат въведени и у нас.
Важно е обаче родителите да са информирани – ако първият слухов тест не бъде преминат успешно, е задължително да се потърси консултация със специалист. Диагностицирането след 4-годишна възраст значително намалява ефективността на кохлеарната имплантация.
От 2006 година Здравната каса покрива разходите за кохлеарна имплантация при деца, а от 2007 г. – и за възрастни. Най-възрастният имплантиран пациент у нас е над 75 години. Най-подходящата възраст за поставяне на имплант е между 12 и 24 месеца. Вътрешната част на устройството не изисква подмяна, а външният процесор може да бъде обновен на всеки пет години с финансиране от НЗОК – практика, която не се прилага в някои съседни държави.
Благодарение на тези възможности, децата с увреден слух в България имат шанс за нормално развитие, обучение и социална интеграция.